Душан Керкез взе наследството след провалилия се гръмовно Александър Томаш начело на ЦСКА. Бившият национал на Босна и Херцеговина се прояви по великолепен начин у нас начело на Ботев Пловдив и не остави почти никой футболен почител безпричастен към това, което той сътвори на "Христо Ботев" за пловдивския тим в еfbet лига и Европа.
Когато Душан Керкез пое Ботев Пловдив, „канарчетата“ бяха повече ранено ято, отколкото отбор с полет. Финансови трусове, несигурност около бъдещето, и отбор, който търси себе си. Но именно в хаоса Керкез разгърна най-силното си оръжие – тактическата алхимия, с която вдъхна живот на „Колежа“.
Разбира се, последва и финансовата стабилност от Антон Зингаревич, която постфактум секна, но при "жълто-черните" се видя нещо, което в отбора на ЦСКА не се вижда вече доста дълго време, особено последната година - футболното постоянство.
Как играе Керкез?
Наричам го тактически хамелеон, и неслучайно. Използва 4-2-3-1 като базова схема, но често преминава към 3-4-2-1 или дори по-дефанзивното 5-3-2, когато ситуацията го изисква. Той не вярва в догмата, а в контекста на мача – съперник, терен, моментно състояние. Това го прави опасен и непредсказуем съперник.
При него Ботев не просто игра, а реагира. Отборът беше настроен като прецизен часовников механизъм – защитната линия е компактна, с два централни халфа като жива стена пред централните защитници, а при притежание на топката се търси вертикалност, скорост и разкъсване на линиите на противника.
Душан Керкез: Всеки на Балканите и в Европа знае какво е ЦСКА, дела трябват, а не думи
Фланговете при Керкез са писти за бързи атаки, а вътрешните халфове не просто връщат паса назад – търсят креативност между линиите. Точно тази динамика се видя срещу Локомотив Пловдив, когато Ботев „разпиля“ с 3:1 градския съперник, с бързи обръщания и атакуваща смелост.
Менталност над ресурсите
Но може би най-впечатляващото при Керкез е не схемата, а менталността. Да мотивираш играчи, които не получават редовно възнаграждение, да излизат с искра в очите, не е лесно. Но Душан го направи. Играчите на Ботев от зимата на 2025 година се бореха като гладиатори – не за трофеи, а за чест. А преди проблемите, тимът беше трайно трети, в близост до второто място и след солидно лято в Европа.
Керкез изгради отбор с гръбнак, с ясни роли, но и с гъвкавост. Под негово ръководство млади футболисти като Кристиан Нвачукви (бел.ред - продаден после на Шефийлд Юнайтед) и Ехидже Укаки се превърнаха в основни двигатели, а опитните – в лидери, които носеха отбора в трудни моменти. Определено, Ивелин Попов изживяваше "втора младост" след преминаването си в Ботев, макар в Левски да го бяха низвергнали бързо, въпреки че "сините" се нуждаят крещящо от такъв тип играч. Но не това е темата тук. Другите българи в отбора като Янис Карабельов, Николай Минков и Андрей Йорданов също бяха витална част за отбора му.
Срещу грандовете
Дори в загубите Керкез остави отпечатък. Срещу ЦСКА, в загубата с 0:3, Ботев излезе с 5-3-2, търсейки контрол в центъра, но платиха цена за индивидуални грешки. И все пак, не липсваше идея. Това беше отбор, който знае какво иска, дори когато не може да го постигне.
Умението да развива и продава – скритото оръжие на Керкез
Въпреки че Ботев Пловдив функционираше в условия на постоянна ротация между играчи от различни клубове и академии в орбитата на собственика Зингаревич, Душан Керкез успя да превърне целия този процес в ресурс. Под негово ръководство „жълто-черните“ не само стабилизираха представянето си на терена, но и реализираха впечатляващи трансфери, носещи сериозни приходи.
Футболисти като Хидайет Ханкич, Кристиан Нвачукву, Уме Емануел, Антоан Конте и Мохамед Брахими не просто преминаха през клуба – те оставиха траен отпечатък върху играта и допринесоха пряко за успехите, включително триумфа в Sesame Купа на България и участието в евротурнирите през сезон 2024/2025.
Керкез не просто изграждаше отбор под Тепетата – той създаваше пазарна стойност, извличайки максимума от играчи, често пренебрегвани на други места. Именно това качество – да развива потенциала и да го превръща в успех и печалба – го прави изключително ценен актив за клуб като ЦСКА, където амбицията за трофеи върви ръка за ръка с нуждата от устойчиво управление.
Керкез: В ЦСКА се изисква работа, а не думи
Още в първото си изказване като треньор на ЦСКА, Душан Керкез ясно показа, че идва с респект, реализъм и амбиция. Без излишни обещания, но с категорично послание – труд, дисциплина и екипна работа. „ЦСКА не е тенис, тук побеждава отборът“, заяви сърбинът, акцентирайки върху нуждата от симбиоза между играчите и треньорския щаб. Стилът му изглежда прагматичен – с фокус върху резултатите, но без да се отказва от идеала за красива игра. Керкез говори за „нова кръв“, „ясна визия“ и „ежедневни усилия“, като подчерта, че вярва в проекта на ЦСКА не само на думи, а защото е усетил послание и посока.
Керкез е избран между 46 специалисти от 11 държави
Това е треньор, който не разчита на клишета, а на интуиция, подготовка и екипна култура. Според него, ако трябва да се използва „план Б“, значи нещо в първоначалния план не е било достатъчно добро – а това говори за треньор с амбиция да наложи свой стил, но и готовност да бъде гъвкав, когато е нужно.
Какво може да научи ЦСКА?
ЦСКА разполага с ресурс, традиция, публика и име, което тежи. И то много. Видяхме го преди броен дни на последния финал за националната купа, когато "червеното" море си тръгна тъжно и ужасно разочаровано след кошмарната продукция на отбора при поражението с 0:1 от 14-кратния шампион на България - Лудогорец.
Но през последните сезони липсва онова, което Керкез създаде в Пловдив с далеч по-малко – идентичност. Особено липсва последните два сезона, които са меко казано мъчителни за "червения" фен.
-
Тактическа смелост и адаптивност – Докато ЦСКА понякога се придържа към схема, дори когато тя не работи, Керкез разбива матрицата. Вкарва нови системи, трансформира халфове в бекове и обратно. Това е футболен инженер, който прави повече от чертежи – прави жив организъм на терена.
-
Изграждане на отбор, а не просто състав – В ЦСКА често виждаме индивидуалности, които не се връзват в колектив. Особен беше примерът при последния треньор на "армейците". При Керкез няма звезди, има работеща цялост. Всеки знае ролята си и играе с мисъл за другия. Това е нещо, което "червените" може би трябва да си припомнят на фона на последните месеци и години.
-
Менталитет на оцеляване, превърнат в победна култура – Ако ЦСКА се стреми към титли, първо трябва да върне глада, а после да го надгради в култура на побеждаване. Керкез взе отбор на ръба и го направи неудобен за всеки съперник, а това не се купува. Това се изгражда.
Душан Керкез си тръгна от Ботев Пловдив, но остави нещо по-ценно от резултати наследство на стил, характер и идея. В един свят на треньори, които копират, той показа, че когато вярваш в това, което правиш, и си готов да адаптираш, можеш да направиш от Ботев Пловдив отбор, с когото дори ЦСКА трябва да се съобразява.
Ако ЦСКА иска не просто да спечели трофеи, а да го направи с лице и философия – може би трябва да се обърне не към миналото, а към уроците на един треньор, който в кризата изгради система, а не извинения, демагогии или кухи приказки. Такива, на които "червените" фенове се наслушаха достатъчно последните седмици и месеци.